Рецепта за коктейл Айриш булевардие

Нещо за феновете на плътните, по-мощни коктейли - комбинация от три напитки с интересна история и наистина впечатляващ вкус.

Ако сте фенове на плътните, по-мощни коктейли – ето един роднина (и съвременник) на Негрони-то, който има не само забележителен вкус, но и забавна и любопитна история... Полуизвестен в края на 20-те години на ХХ-и век в Париж, той е забравен за 80 години, възкръсва след 2007 г. като част от движението за крафт коктейли, рязко скача нагоре след 2010 г. и вече е приет за официален коктейл на IBA през 2020 г.

Работата е там, че при Сухия режим хиляди американски бармани, вече усвоили изкуството на миксологията, остават без работа. По-авантюристичните от тях идват в Европа и един от тях е Хари Макелхоун, майстор на напитките от бара на хотел „Плаза“ в Ню Йорк. През 1927 г. Хари пуска своя книжка с коктейли (Barflies and Cocktails) и в нея се появява нашият герой, описан като „коронната напитка“ на Ърскин Гуин, писател, денди, обществена личност и племенник на милионера Алфред Вандербилт. Сред другарите му са Ф. Скот Фицджералд, Гъртруд Стайн и вечният ценител на доброто питие – Ърнест Хемингуей. Гуин издавал месечно лайфстайл списание Paris Boulevardier, нещо като парижки New Yorker, ерго – и името на коктейла. (В най-общ превод „boulevardier“ e социално активен, популярен човек, който не си седи вкъщи, а „кръстосва“ булеварите на големия град. Баба ми би казала, че думата за това е „хаймана“, или „миткало“, но това е друга тема...) Атмосферата на тази бохемска епоха е брилянтно уловена от Уди Алън в „Полунощ в Париж“ (2011).

Макелхоун и Гуин, разбира се, не са открили топлата вода – но да смесиш бърбън с кампари и червен вермут (в равни части от 1/3) си е много оригинално. Трите вкуса правят мощна, ароматна комбинация, която е трудно да се забрави и е подходяща за моменти, когато искаш коктейлът да е нещо повече от спътник на основното ти занимание. Тук той изпъква като главен герой. (Така е и с негронито, което обаче заслужава свое специално внимание).

За да се направим на интересни, ние пък ще ползваме „огненото“ Martini Fiero и ще заместим бърбъна (но пробвайте и с него) с едно бунтовно ирландско уиски като The Pogues. Така ще получим... Irish Boulevardier, а ако имате стрийминг услуга подръка, си пуснете „жизнерадостен“ саундтрак от фолк пънкарите, кръстили това интересно уиски. Например - „The Fairytale of New York”.